Имало едно време... някъде на юг от мътната река Дунав, в земите, в които открай време бродели караконджули и самодиви, а боси мъже и жени играели върху жарава, преди около 35 лета се родило момче с очи черни като въглен. Александър ще го наречем, отсякъл баща му, но майка му хич и не го послушала, ами дала на сина си името Пламен. И дали добри орисници в този миг кръжали наоколо или само така ни се струва, но ето какво се случило:
Момчето пораснало, станало юнак и половина, изучило се на трудния занаят да изравя праисторически кости от земята и по тях да създава реален образ и подобие на причудливите влечуги, които преди милиони години господствали на планетата.Овладял той това изкуство съвсем добре в страната на Вашку да Гама, където Атлантическото крайбрежие изобилствало от вкаменелости на средно- и късноюрски динозаври. Толкова изкусен палеонтолог реставратор станал този ми ти Пламен, че от най-различни и най-далечни краища, музеи и лаборатории започнали да го канят на работа. Бил даже в задругата, която изваяла досущ като жива една неандерталска жена за корицата на National Geographic. На 24 години нашият юнак вече бил обиколил целия стар континент, даже три пъти.
В жаркото лято на новото, трето хилядолетие обаче, през неговия роден град и току пред очите му преминала група чуждоземци, пътуващ цирк на колела. Идвали те чак отвъд океана, от Сан Франциско. И дали били чародеи или само на Пламен така му се сторило, но правели чудно-приказни неща. Крачели на високи колкото човешки бой дървени пръти и въртяли пламтящи огнени топки – толкова красиво и фантастично, че нашият герой и неговите верни другари били моменталически омагьосани. Не били виждали никой по техните земи да умее такива работи.
Пожелали и те да се научат. Събирали се по парковете и градинките, месец след месец, в студ и в пек, не се спирали. И като нямало откъде да си намерят истински приспособления, връзвали чорапите си на топка, купували си верижки за тоалетни казанчета от Женския пазар, изпонарязали си старите хавлиени кърпи, изпоначупили си полилеите в къщите, но по-важното било, че собствените си кости опазили. И въпреки че се случило веднъж Пламен да се подпали, танцът с огъня им се отдавал като на магия. Научили тайните му, разбрали, че когато го движиш, той нищо лошо не може да ти стори (дори от раменете ти да стърчи костюм с гигантски пеперудени крила).
Сами не разбрали момчетата как се превърнали в улични артисти и как кокилите и огънят станали техният нов занаят. Всъщност искали просто да подаряват и на най-случайните минувачи малък миг откъсване от реалността. Искали да виждат разширените им зеници и широките им усмивки, когато това се случвало.
Много пъти Земята обиколила Слънцето, много свят видели Пламен и неговата дружина. После пътищата им се разделили, някои може би се уплашили, сторило им се може би детинско, не се виждали на 35 да ходят те на кокили. И се прибрали обратно в предишните си животи. Сърцето на Пламен обаче му казвало друго. И той го послушал.
Върнал се един ден от страната на лалетата, а в кесията му приятно подрънквало възнаграждението, което получил за измайсторяването на едни праисторически слонове. С това мъничко, но честно спечелено богатство, той създал нова трупа. Открил, че го бива да пали сърцата на нови и нови артисти. Кръстили се Fireter, защото Пламен искал да събере огъня и театъра в едно. Не му било достатъчно вече да върти факли и да се движи на кокили така, сякаш са собствените му крака. Пожелал да създава цели приказки, магически приказки, след които хората да не знаят дали все още се намират в реалността.
За него танцът с огъня бил вече с нищо несравнимо състояние. Докато се учел да пази равновесие с тялото си, намерил равновесието вътре в душата си. Това било неговият начин да се връща към собствения си ритъм, дори когато светът около него толкова се бил засилил, че в цялото неимоверно бързане и блъскане хомо сапиенсите някак забравили какво ги прави истински щастливи. Благодарение на огъня Пламен обаче не забравял.
Движенията, костюмите, музиката, историите на Fireter ставали все по-шеметни и магнетични, името им се прочуло по всички краищата на земята. Стигнали дори до най-легендарното на целия континет, милионно стълпотворение на музикални пътешественици. Там, на острова обвит в мъгла, кокилите им затъвали в прославената гластънбърийска кал, било по-трудно да изпълняват номерата си дори отколкото върху лед, пясък и вода (те всичко били опитвали вече). Но нито дъжд, нито вятър можел да ги спре. Стигнали и до земите на жар-птицата. Там били едни от седемте герои на планетата, призовани да покажат най-доброто, на което са способни. Fireter били последни в тази съдбовна вечер. Участниците преди тях вече били изстреляли най-грандиозните си фойерверки, били се завъртяли в най-невероятните си хореографии, били показали невижданото. А Пламен и Fireter този път били дошли с много, много простичък танц. В него обаче била цялата им душа. Излезли със свити сърца. Затанцували. Когато и последните акорди отзвучали, многохилядният киевски стадион бил притихнал. Муха да бръмнела, щяла да се чуе. И тогава. Изведнъж. Около тях все едно изригнал вулкан. И едни думи се запечатали в съзнанието им: “Вие ни показахте, че огънят носи душа.”
И все пак, и все пак, най-вълшебното вълшебство споходило нашата дружина, с която вече е време да се разделим, обратно в родните им земи, в древен град, разпилян на седем хълма. В този град, над едни невъобразимо преплетени тесни улички, за да изпълнят каквато там щуротия си били намисили, Fireter опънали въжета през целия дом и прозорци на една художничка. И хубаво, че тя често-често поглеждала през тези прозорци, за да забележи белия гълъб, който никой не знае откъде долетял, но кацнал тихо и точно на тези въжета, за които тя до последно се тревожела, че ще причинят някакъв ужасен гаф. Пламен научил за гълъба чак по-късно, когато художничката му казала: “Той остана тук през всичките дни, в които вие играхте. Отлетя заедно с вас. И никога преди не съм го виждала.”
Дали всички яли, пили и се веселили три дни... какво значение има, след като приказката завършва така: Когато юнакът следва сърцето си, ангели прехвърчат отвсякъде и цялата вселена бди над него.